За да оперирате с цифрови активи в България, е необходимо да разберете настоящата данъчна рамка. Според Националната агенция по приходите криптовалутите се третират като нематериални активи, а печалбата от тяхната продажба подлежи на облагане с 10% данък върху доходите. Това означава, че всяка реализирана печалба от сделки с криптовалути трябва да бъде декларирана в годишната данъчно декларация. Забравихте да подадете декларации? Рискувате финансови санкции от страна на регулаторните органи.
Правният режим за криптовалутите в България все още не е залегнал в специфичен закон, което създава правна несигурност. Действащото законодателство не урежда подробно този сектор, а прилагането на правилата се основава на аналогия с други закони. Министерството на финанси и финансовият надзор упражняват регулация върху дейностите, свързани с цифровите активи, главно чрез данъчните механизми. Очаквайте промени, тъй като България ще трябва да приеме европейските регламенти за пазарите на криптовалутите (MiCA).
Вашият път към сигурна работа с цифрови активи започва със задълбочено запознаване с данъчните изисквания. Задължителна стъпка е воденето на точен отчет на всички сделки – покупки, продажби, разходи за токен. Това е основата за коректното попълване на годишната данъчна декларация. Консултирайте се с данъчен съветник, специализиран в криптовалутите, за да минимизирате рискове. Активната позиция и информираност за предстоящата европейска регулаторна рамка ще ви даде сериозно предимство в развиващия се пазар на цифрови активи в България.
Данъчно облагане на криптовалутите в България
За деклариране на доходите от криптовалути използвайте Приложение 4 към годишната данъчна декларация. Националната агенция за приходите (НАП) класифицира печалбата от продажба на криптоактиви като доход от други източници. Това означава, че данъчната ви задължена основа е разликата между цената на придобиване и цената на продажба на активите. Задължителен е запис за всяка отделна транзакция, като препоръчително е да съхранявате детайлни отчети за всички операции за период от 5 години.
Текущият данъчен режим в България предвижда облагане на тази печалба с 10% данък върху доходите на физическите лица. Ако сте регистрирали търговска дейност, свързана с криптоактиви, данъчното облагане се извършва по Закона за корпоративното подоходно облагане, при ставка от 10%. Важно уточнение: размяната на една криптовалута за друга (напр. Bitcoin за Ethereum) се счита за данъчно събитие и може да генерира облагаема печалба или загуба, която трябва да бъде отчетена.
В момента в България отсъства специфичен закон за криптовалутите. Приложимото законодателство се основава на общите разпоредби на Закона за данъчните процедури и Закона за подоходното облагане на физическите лица. Министерството на финансите и НАП упражняват надзор върху декларирането на тези доходи. Очаквайте промяна в тази правна рамка, тъй като България ще трябва да приложи Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA) на ЕС, което ще въведе цялостна регулация за сектора.
За да избегнете проблеми при проверка, подгответе документация за всяка транзакция: дата, стойност в левове по курса на БНБ към датата на сделката, размер на печалбата/загубата и такси. За инвеститорите с дългосрочен хоризонт е стратегически важно да планират данъчните си плащания, като отчетат възможността за компенсиране на загуби от една сделка с печалби от друга в рамките на данъчната година.
Данъчна обработка на печалби
Задължително декларирайте всяка печалба от продажба на криптоактиви в годишната данъчна декларация. Според действащото законодателство на България, доходите от продажба на цифрови активи се приравняват към доходи от други финансови активи и се облагат с 10% данък върху сумата на реализираната печалба. Например, ако закупите биткойн за 10 000 лв. и го продадете за 15 000 лв., вашата данъчна задълженост е 10% върху печалбата от 5 000 лв., тоест 500 лв.
Проследяване на сделки и изчисляване на данъци
Подробно документирайте всички сделки – дата, сума, обменен курс и типа на операцията (купуване, продажба, размяна). За изчисляване на данъчната основа се прилага методъта „FIFO“ (Първи влязъл, първи излязъл), което означава, че първите закупени от вас криптоактиви се считат за първи продадени. Този режим на изчисление пряко влияе на размера на печалбата или загубата. Загубите от една сделка могат да се приспаднат от печалби от други, намалявайки общото данъчно задължение.
Правна рамка и отговорности
Министерството на финансите и Националната агенция за приходите упражняват надзор върху този сегмент. Липсата на специфичен закон за криптовалутите не освобождава от данъчно облагане. Правният вакуум се запълва с общите разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за местните данъци и такси. Всички доходи от криптоактиви, включително от миньорство или стейкинг, също са предмет на деклариране. Подгответе цифровите си декларации с прецизност, тъй като несъобразността води до финансови санкции от страна на регулаторната институция.
Правен статус на криптоактивите
Задължително третирайте криптоактивите като нематериални активи за целите на данъчното и счетоводното отчитане в България. Текущата регулаторна рамка не ги определя като легално платежно средство или финансов инструмент, а като вид цифров актив. Това означава, че сделките с тях попадат под общия правен режим на Закона за счетоводството и данъчното законодателство. От 1 януари 2024 г. влиза в сила специфична регулация за доставчици на услуги с криптоактиви (CASP), която ги поставя под надзор на БНБ, но това не променя статута на самите активи за физическите лица.
От гледна точка на данъчните власти, печалбата от продажба на криптоактиви се счита за доход от самостоятелна стопанска дейност, когато е системна и с цел печалба. За разграничаване на инвеститорската дейност от търговската, Министерството на финансите препоръчва воденето на подробен регистър на всички сделки – дата, цена, сума, такси. Ако купувате Bitcoin за 30 000 лева и след 6 месеца го продадете за 45 000 лева, реализираната печалба от 15 000 лева е обект на данъчно облагане. Годишният данъчен праг за данък общ доход е 10% над необлагаемия минимум.
Липсата на специфичен закон за криптовалутите не освобождава от задължения. Всички приходи трябва да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация по образец 3. Недекларирането на приходи от криптоактиви е основание за финансови санкции от страна на НАП. Очаквайте постепенно затвърдяване на надзора върху цифровите активи след пълното прилагане на Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA) в ЕС, което ще доведе до по-ясни процедури за всички участници на пазара в България.
Деклариране на криптосъоржения
Декларирането на криптоактиви в България е задължително за целите на данъчно облагане. Националната агенция за приходите (НАП) третира доходите от криптовалутите като доход от други източници, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 38 от Закона за корпоративните данъци. Това важи за физически лица. Задължително трябва да декларирате общата си печалба от продажба на криптоактиви, както и доходи от миньорство или стейкинг.
За да изчислите данъчната си основа, трябва да поддържате детайлени записи за всяка сделка. Фиксирайте:
- Дата и сума на закупуване на активите.
- Дата и сума на продажбата или размяната.
- Разходи, свързани със сделките (например такси на платформи).
Печалбата се изчислява като разлика между приходите от продажба и първоначалната цена на придобиване. Тази печалба се прибавя към вашите други доходи и се облага с 10% данък. Загубите могат да се приспадат от облагаемата основа.
Правният режим в България все още не разпределя криптоактивите в конкретни категории за данъчни цели. Въпреки липсата на специфична регулация, Министерството на финансите и НАП прилагат общите принципи на данъчното законодателство. Отговорността за правилното деклариране е изцяло на физическото лице. Очаква се бъдеща регулаторна рамка от Европейския съюз (MiCA) да внесе по-голяма яснота, но до този момент данъчните задължения са абсолютно настоящи.
При получаване на цифрови активи чрез хаird fork или airdrop, данъчното събитие възниква в момента на получаване. Пазарната стойност на активите по това време се счита за доход и подлежи на облагане. При последваща продажба, данък се дължи само върху печалбата, изчислена от стойността ви на придобиване (стойността при получаване).
За предприемачи и юридически лица, които търгуват с криптовалутите като основна дейност, доходът се третира като стопански и се облага с корпоративен данък от 10%. В този случай е необходимо да се водят счетоводни книги и да се подават месечни данъчни декларации. Регулаторният надзор върху тази дейност все още се осъществява от НАП, а не от специализиран орган за финансов надзор.
