Внедрете политика за управление на привилегированите акаунти, за да ограничите достъпа до критични системи само на оторизиран персонал. Според изследване на Verizon, над 80% от нарушенията, свързани с хакерски атаки, възникват поради компрометирани идентичности. Контролът върху достъпа е първата стъпка за защита на цифровите активи на компанията от вътрешни и външни заплахи. Фокусът трябва да бъде върху минималните необходими права за достъп за всяка позиция.
Класифицирайте информацията си според нейната чувствителност и стойност за бизнеса. Разработете ясни политики, които определят как се обработват данни от различен тип – от публична информация до строго конфиденциални данни. Тази практика директно намалява рисковете от инциденти, като ограничава възможността за изтичане на ценна информация. Без такава класификация всички данни се възприемат еднакво, което прави защитата им неефективна и разпилява ресурсите за киберсигурност.
Регулярните пенетрейшън тестове симулират реални атаки, за да идентифицират уязвимости в инфраструктурата преди злонамерени лица да успеят да ги използват. Тествайте не само техническите системи, но и социалното инженерство, което остава един от най-ефективните методи за получаване на неоторизиран достъп. Това е практически инструмент за проверка на ефективността на вашите мерки за киберзащита и предотвратяване на потенциални инциденти, които могат да навредят на репутацията и финансите на компаниите.
Инвестирайте в създаването на инцидентен отговорен план, който детайлно описва действията при нарушение на сигурността. Компаниите без такъв план губят ценно време при криза, което увеличава щетите. Планът трябва да включва ясни роли, процедури за комуникация и стъпки за възстановяване на данни. Това превръща киберсигурността от теоретична концепция в оперативна дисциплина, способна да запази бизнеса функциониращ дори при криза.
Класификация на чувствителни данни
Внедрете система за категоризация на информацията, базирана на потенциалната вреда за бизнеса при нейното компрометиране. Разделете всички цифрови активи на три основни класа: Публични, Вътрешни и Строго поверителни. Публични данни включват маркетингови материали и корпоративна информация, чието разкриване не представлява риск. Вътрешните данни обхващат оперативни процедури и вътрешни отчети, чиято загуба би навредила на ефективността. Строго поверителните данни включват клиентски записи, финансови отчети, интелектуална собственост и лични данни на служители – техният достъп трябва да бъде строго контролиран.
Създайте конкретни политики за сигурност за всеки клас. За Строго поверителните данни приложете криптиране както при съхранение, така и по време на пренос, изисквайте многофакторно удостоверяване за достъп и регистрирайте всяко действие в детайлни логове. Това ограничава рисковете от вътрешни заплахи и неоторизиран достъп. За Вътрешните данни може да се използва контрол на достъпа на база роли, без задължително криптиране. Ясно дефинираните правила за всеки тип информация превръщат киберсигурността от абстрактна концепция в конкретна оперативна процедура.
Регулярно преглеждайте и актуализирайте класификацията, тъй като бизнесът и заплахите се променят. Направете инвентаризация на информационните активи на компанията поне веднъж годишно. Анализирайте инциденти с нарушена конфиденциалност от вашата индустрия, за да идентифицирате нови типове чувствителна информация, която може да сте пропуснали. Този процес директно информира управлението на рисковете и ви помага да насочите ресурсите за защита към най-критичните цифрови активи, като по този начин повишавате цялостната информационна сигурност на организацията.
Политики за управление на пароли
Внедрете строга политика за минимална дължина на паролите от 12 символа, която изисква комбинация от главни и малки букви, цифри и специални знаци. Забранявайете повторната употреба на последните 10 пароли. Тази практика директно намалява рисковете от автоматизирани атаки, които целят слаби пароли за получаване на достъп до ценни корпоративни цифрови активи.
Изисквайте задължителна употреба на мениджър на пароли от сертифицирани доставчици. Това решение елиминира необходимостта служителите да запаметяват сложни пароли и предотвратява практиката да ги записват на физически носители, което компрометира конфиденциалност. Мениджърите позволяват генериране на уникални, сложни пароли за всяка система и ги съхраняват в криптирано хранилище, повишавайки информационна сигурност.
Приложете многофакторно удостоверяване (MFA) за всички системи, съдържащи чувствителни данни, без изключение. MFA добавя критичен допълнителен слой киберзащита, дори ако паролата е компрометирана. Използвайте апликации за удостоверяване или хардуерни токени, вместо SMS, които са податливи на атаки като SIM swap. Това е една от най-ефективните политики за предотвратяване на инциденти с неоторизиран достъп.
Установете процедура за обязателна смяна на пароли само при подозрение за компрометиране, а не на всеки 60-90 дни. Честата принудителна смяна води до създаване на по-слаби, лесно запомнящи се пароли. Фокусът трябва да е върху здравината на паролата и прилагането на MFA, което е по-ефективно от периодичната ѝ смяна за защита срещу вътрешни и външни заплахи.
Разработете ясни протоколи за управление на паролите на бивши служители. Деактивирайте техния достъп незабавно след напускането на компанията. Редовно проверявайте логове за достъп за идентифициране на нередности. Тези действия са фундаментални за цялостната информационна сигурност и предотвратяват потенциални злонамерени действия от страна на бивши служители, като по този начин защитавате корпоративните данни.
Обучение за кибератаки
Внедрете задължителни симулации на фишинг атаки за всички служители през месец. Целта е поне 30% от персонала да докладва подозрителни имейли след първите три сесии. Използвайте платформи, които автоматично генерират реалистични кампании и предоставят незабавна обратна връзка при кликване на вредосен линк. Това директно измерва и повишава нивото на нагласеност.
Създаване на култура на киберсигурност
Преобразувайте обучението от формалност в стратегически актив. Включете специфични сценарии за вашия бизнес, като например инциденти с компрометиране на бизнес имейл (BEC), насочени към финансовия отдел, или атаки с малуер, фокусирани върху разработчиците. Всяко покритие на заплахи трябва да завърши с ясна процедура за докладване: кой да бъде уведомен, какво да се включи в доклада и срокове за реакция. Тази практичност превръща абстрактните рискове в конкретни действия.
От теория към практика: Ролеви игри за инциденти
Организирайте редовни учения за реагиране на инциденти с участието на ключови отдели – ИТ, юридически, PR и ръководство. Симулирайте реален случай, като криптолокер атака, блокираща достъп до критични цифрови активи. Целта е да се тестват вътрешните политики, да се идентифицират gaps в комуникацията и да се гарантира, че всеки знае ролята си при реализиране на заплаха за информационната сигурност. Анализът след ученията е от съществено значение за затваряне на установените пропуски.
Обучението трябва да е непрекъснат процес, а не еднократно събитие. Интегрирайте кратки модули в ежедневните работни процеси, които актуализират персонала за нови тактики на злонамерени лица. Това поддържа висока степен на бдителност и намалява вероятността човешкият фактор да се превърне в най-слабото звено в защитата на корпоративните данни.
